четворка

Речник на българския език

четво̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. четво̀рки, ж.
1. Цифрата на числото четири.
2. Оценка в училище или в университет за добра степен на усвояване на учебния материал.
3. Карта за игра с четири знака.
4. Превозно средство с номер четири.
5. Група от четири души, които извършват нещо заедно. Четворка за белот.
6. Нещо, съставено от четири предмета.

Грешни изписвания (3)

  • четворкъ
  • читворка
  • читворкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чет-вор-ка
членувано чет-вор-ка-та
мн.ч. чет-вор-ки
членувано чет-вор-ки-те
звателна форма