четворен

Речник на българския език

1. четво̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

четво̀рна, четво̀рно, мн. четво̀рни, прил.
1. Който се състои от четири еднородни предмета или от четири части. Четворен конец.
2. Който е четири пъти по-голям. В четворен размер.
3. Който се извършва четири пъти. Четворно премятане.
нареч. четво̀рно. Печеля четворно.

Грешни изписвания (3)

  • четворин
  • читворен
  • читворин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чет-во-рен
непълен член чет-вор-ния
пълен член чет-вор-ни-ят
ж. р. чет-вор-на
членувано чет-вор-на-та
ср. р. чет-вор-но
членувано чет-вор-но-то
мн. ч. чет-вор-ни
членувано чет-вор-ни-те

2. четворен — мин. страд. прич. м. р.

четворен е производна форма на четворя (мин. страд. прич. м. р.).