честота

Речник на българския език

честота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. честотѝ, ж.
1. Качество на чест. Посещенията ѝ се редуваха с различна честота.
2. Величина, която показва число на повторение на нещо в единица време или разстояние. Честота на трептене. Честота на употреба на думи в текст.
прил. често̀тен, често̀тна, често̀тно, мн. често̀тни (във 2 знач.). Честотен речник.

Грешни изписвания (7)

  • честотъ
  • честута
  • честутъ
  • чистота
  • чистотъ
  • чистута
  • чистутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чес-то-та
членувано чес-то-та-та
мн.ч. чес-то-ти
членувано чес-то-ти-те
звателна форма