черчеве

Речник на българския език

черчевѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. черчевѐта, ср. Разг. Дървена част на прозорец; рамка.

Грешни изписвания (3)

  • черчиве
  • чирчеве
  • чирчиве

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-че-ве
членувано чер-че-ве-то
мн.ч. чер-че-ве-та
членувано чер-че-ве-та-та