чертеж

Речник на българския език

чертѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чертѐжи, (два) чертѐжа, м. Изображение на нещо в една плоскост с черти. Чертеж на машинна част.
прил. чертѐжен, чертѐжна, чертѐжно, мн. чертѐжни.

Грешни изписвания (2)

  • чертеш
  • чиртеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-теж
непълен член чер-те-жа
пълен член чер-те-жът
мн.ч. чер-те-жи
членувано чер-те-жи-те
бройна форма чер-те-жа
звателна форма