чернота

Речник на българския език

чернота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Признак на черен (в 1 знач.).

Грешни изписвания (7)

  • чернотъ
  • чернута
  • чернутъ
  • чирнота
  • чирнотъ
  • чирнута
  • чирнутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-но-та
членувано чер-но-та-та
мн.ч. чер-но-ти
членувано чер-но-ти-те
звателна форма