черница

Речник на българския език

1. чернѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чернѝци, ж. Дърво със ситни меки плодове и изрязани листа, които се използват за храна на копринената буба.
прил. чернѝчев, чернѝчева, чернѝчево, мн. чернѝчеви. Черничеви листа.

Грешни изписвания (3)

  • черницъ
  • чирница
  • чирницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-ни-ца
членувано чер-ни-ца-та
мн.ч. чер-ни-ци
членувано чер-ни-ци-те
звателна форма

2. Чернѝца географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Черницъ
  • Чирница
  • Чирницъ