черковен

Речник на българския език

черко̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • черковин
  • чирковен
  • чирковин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чер-ко-вен
непълен член чер-ков-ния
пълен член чер-ков-ни-ят
ж. р. чер-ков-на
членувано чер-ков-на-та
ср. р. чер-ков-но
членувано чер-ков-но-то
мн. ч. чер-ков-ни
членувано чер-ков-ни-те