черкез

Речник на българския език

черкѐз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. черкѐзи, м. Истор. Лице от кавказка народност, тероризирала българското население по време на турското робство.
прил. черкѐзки, черкѐзка, черкѐзко, мн. черкѐзки.

Грешни изписвания (2)

  • черкес
  • чиркес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-кез
непълен член чер-ке-за
пълен член чер-ке-зът
мн.ч. чер-ке-зи
членувано чер-ке-зи-те
бройна форма чер-ке-за
звателна форма