чепче

Речник на българския език

чепче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чеп-че
членувано чеп-че-то
мн.ч. чеп-че-та
членувано чеп-че-та-та