чепкало

Речник на българския език

1. чепка̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. чепкала̀, ср. Приспособление, подобно на гребен с железни зъбци, на което се чепкат вълна или парцали.

Грешни изписвания (3)

  • чепкалу
  • чипкало
  • чипкалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чеп-ка-ло
членувано чеп-ка-ло-то
мн.ч. чеп-ка-ла
членувано чеп-ка-ла-та

2. чепкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чепкало е производна форма на чепкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. чепкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чепкало е производна форма на чепкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. чепкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

чепкало е производна форма на чепкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. чепкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

чепкало е производна форма на чепкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).