чепеларче

Речник на българския език

чепеларче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-пе-лар-че
членувано че-пе-лар-че-то
мн.ч. че-пе-лар-че-та
членувано че-пе-лар-че-та-та