чепаре

Речник на българския език

чепаре съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-па-ре
членувано че-па-ре-то
мн.ч. че-па-ре-та
членувано че-па-ре-та-та