чене

Речник на българския език

ченѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ченѐта, ср. Разг. Челюст.
Работи ми ченето. — Умея да говоря, красноречив съм.

Грешни изписвания (1)

  • чине

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-не
членувано че-не-то
мн.ч. че-не-та
членувано че-не-та-та