ченге

Речник на българския език

ченгѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ченгѐта, ср. Жарг. Полицай.

Грешни изписвания (1)

  • чинге

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чен-ге
членувано чен-ге-то
мн.ч. чен-ге-та
членувано чен-ге-та-та