чемшир

Речник на българския език

чемшѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чемшѝри, (два) чемшѝра, м. Чимшир.
прил. чемшѝрен, чемшѝрена, чемшѝрено, мн. чемшѝрени.
прил. чемшѝров, чемшѝрова, чемшѝрово, мн. чемшѝрови.

Грешни изписвания (1)

  • чимшир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чем-шир
непълен член чем-ши-ра
пълен член чем-ши-рът
мн.ч. чем-ши-ри
членувано чем-ши-ри-те
бройна форма чем-ши-ра
звателна форма