чекмеджѐ
—
съществително име, среден род
(тип 65)
Значение
мн. чекмеджѐта, ср. Плитко сандъче в шкаф, маса, бюро и др. мебели, което може да се изтегля напред и да се прибира обратно на мястото си. Старият скрин имаше четири чекмеджета.
Грешни изписвания (3)
- чекмидже
- чикмедже
- чикмидже
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | чек-ме-дже | |
|---|---|---|
| членувано | чек-ме-дже-то | |
| мн.ч. | чек-ме-дже-та | |
| членувано | чек-ме-дже-та-та |