чеиз

Речник на българския език

чеѝз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чеѝзи, (два) чеѝза, м. Истор. Дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнасяла в дома на съпруга си.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • чеис
  • чиис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-из
непълен член че-и-за
пълен член че-и-зът
мн.ч. че-и-зи
членувано че-и-зи-те
бройна форма че-и-за
звателна форма