чебър

Речник на българския език

чѐбър — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чѐбъри, (два) чѐбъра, м. Диал. Дървен съд за течности, подобен по форма на каца, с дръжки като уши за носене.

Грешни изписвания (1)

  • чебар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-бър
непълен член че-бъ-ра
пълен член че-бъ-рът
мн.ч. че-бъ-ри
членувано че-бъ-ри-те
бройна форма че-бъ-ра
звателна форма —

Връзки