чашка

Речник на българския език

ча̀шка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ча̀шки, ж.
1. Малка чаша. Ракиена чашка.
2. Спец. Външна зелена обвивка от цвят на растение.
3. Цвят с форма на чаша. Лалето разтвори чашката си под слънчевите лъчи.
4. Спец. Порцеланов изолатор с чашковидна форма, към който се прикрепват телеграфни, телефонни и др. жици.
На чашка. — На почерпка, обикн. с алкохол. Разговаряхме на чашка.

Грешни изписвания (1)

  • чашкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чаш-ка
членувано чаш-ка-та
мн.ч. чаш-ки
членувано чаш-ки-те
звателна форма