часослов

Речник на българския език

часосло̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мн. часосло̀ви, (два) часосло̀ва, м. Спец. Църковна книга с молитви за различните часове на денонощието.

Грешни изписвания (7)

  • часуслов
  • чъсослов
  • чъсуслов
  • часослоф
  • часуслоф
  • чъсослоф
  • чъсуслоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ча-сос-лов
непълен член ча-сос-ло-вия
пълен член ча-сос-ло-ви-ят
ж. р. ча-сос-ло-ва
членувано ча-сос-ло-ва-та
ср. р. ча-сос-ло-во
членувано ча-сос-ло-во-то
мн. ч. ча-сос-ло-ви
членувано ча-сос-ло-ви-те