чадър

Речник на българския език

чадъ̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чадъ̀ри, (два) чадъ̀ра, м.
1. Предмет с полусферична форма от опънато платно за предпазване от дъжд или слънце. Плажен чадър. Сгъваем чадър.
2. Прен. Съвкупност от клони на дърво, които имат такава форма. Под огромния чадър на ореха.// същ. умал. чадъ̀рче, мн. чадъ̀рчета, ср.
• Български(ят) чадър. — Сигурно, изпитано оръжие, обикновено прикрито в друг предмет.

Грешни изписвания (1)

  • чъдър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ча-дър
непълен член ча-дъ-ра
пълен член ча-дъ-рът
мн.ч. ча-дъ-ри
членувано ча-дъ-ри-те
бройна форма ча-дъ-ра
звателна форма —

Връзки