църковно-народен

Речник на българския език

църко̀вно-наро̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • царковно-народен
  • царковно-народин
  • царковно-нъроден
  • царковно-нъродин
  • царковну-народен
  • царковну-народин
  • царковну-нъроден
  • царковну-нъродин
  • църковно-народин
  • църковно-нъроден
  • църковно-нъродин
  • църковну-народен
  • църковну-народин
  • църковну-нъроден
  • църковну-нъродин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. цър-ков-но-на-ро-ден
непълен член цър-ков-но-на-род-ния
пълен член цър-ков-но-на-род-ни-ят
ж. р. цър-ков-но-на-род-на
членувано цър-ков-но-на-род-на-та
ср. р. цър-ков-но-на-род-но
членувано цър-ков-но-на-род-но-то
мн. ч. цър-ков-но-на-род-ни
членувано цър-ков-но-на-род-ни-те