църковнославянски

Речник на българския език

църковнославя̀нски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

църковнославя̀нска, църковнославя̀нско, мн. църковнославя̀нски, прил. Който се отнася до писмеността на богослужебните книги на южните и източните славяни. Църковнославянски език.

Грешни изписвания (15)

  • царковнославянски
  • царковнослъвянски
  • царковнуславянски
  • царковнуслъвянски
  • царкувнославянски
  • царкувнослъвянски
  • царкувнуславянски
  • царкувнуслъвянски
  • църковнослъвянски
  • църковнуславянски
  • църковнуслъвянски
  • църкувнославянски
  • църкувнослъвянски
  • църкувнуславянски
  • църкувнуслъвянски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. цър-ков-нос-ла-вян-с-ки
непълен член цър-ков-нос-ла-вян-с-кия
пълен член цър-ков-нос-ла-вян-с-ки-ят
ж. р. цър-ков-нос-ла-вян-с-ка
членувано цър-ков-нос-ла-вян-с-ка-та
ср. р. цър-ков-нос-ла-вян-с-ко
членувано цър-ков-нос-ла-вян-с-ко-то
мн. ч. цър-ков-нос-ла-вян-с-ки
членувано цър-ков-нос-ла-вян-с-ки-те