църкало

Речник на българския език

1. църка̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • царкало
  • царкалу
  • църкалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цър-ка-ло
членувано цър-ка-ло-то
мн.ч. цър-ка-ла
членувано цър-ка-ла-та

2. църкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

църкало е производна форма на църкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. църкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

църкало е производна форма на църкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. църкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

църкало е производна форма на църкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. църкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

църкало е производна форма на църкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).