цъкане

Речник на българския език

цъ̀кане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • цъкани
  • цъкъне
  • цъкъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цъ-ка-не
членувано цъ-ка-не-то
мн.ч. цъ-ка-ния
членувано цъ-ка-ни-я-та