цупене

Речник на българския език

цу̀пене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • цупени
  • цупине
  • цупини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цу-пе-не
членувано цу-пе-не-то
мн.ч. цу-пе-ния
членувано цу-пе-ни-я-та