цицка

Речник на българския език

цѝцка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цѝцки, ж.
1. Цица.
2. Зърно на гърда.
3. Разг. Каучуково изделие с такава форма за изкуствено хранене на малки деца и животни; биберон.
4. Малък издатък с отвор на съд за течности, от който се пие.

Грешни изписвания (1)

  • цицкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. циц-ка
членувано циц-ка-та
мн.ч. циц-ки
членувано циц-ки-те
звателна форма