цицина

Речник на българския език

цицѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цицѝни, ж. Разг. Подутина, оток по главата, получен от удар.

Грешни изписвания (3)

  • цецина
  • цецинъ
  • цицинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-ци-на
членувано ци-ци-на-та
мн.ч. ци-ци-ни
членувано ци-ци-ни-те
звателна форма