цица

Речник на българския език

1. цѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цѝци, ж. Разг. Жарг.
1. Женска гърда; бозка.
2. Гърда на мъж.

Грешни изписвания (1)

  • цицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-ца
членувано ци-ца-та
мн.ч. ци-ци
членувано ци-ци-те
звателна форма

2. цица — сег. вр., 3 л., ед. ч.

цица е производна форма на цицам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. цица — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

цица е производна форма на цицам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. цица — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

цица е производна форма на цицам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).