цифра

Речник на българския език

цѝфра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цѝфри, ж.
1. Писмен знак за отбелязване на число.
2. Обикн. ед. Сума, показател, изразен числово.
прил. цѝфрен, цѝфрена, цѝфрено, мн. цѝфрени. Цифрени стойности.
прил. цѝфров, цѝфрова, цѝфрово, мн. цѝфрови.
Арабски цифри. — Писмени знаци, които се употребяват в Европа, за отбелязване на числа, след заемането им от арабите през средновековието.
Римски цифри. — Писмени знаци за отбелязване на числа, използвани от римляните. • Цифром. С цифри.
Словом и цифром. — Абсолютно точно; ни повече, ни по-малко.

Грешни изписвания (1)

  • цифръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. циф-ра
членувано циф-ра-та
мн.ч. циф-ри
членувано циф-ри-те
звателна форма