циферблат

Речник на българския език

цифербла̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. цифербла̀ти, (два) цифербла̀та, м. Плоска лицева част, върху която са нанесени деления за измерване при движение на стрелка в часовник и други измервателни уреди. Циферблат на компас.

Грешни изписвания (3)

  • цеферблат
  • цефирблат
  • цифирблат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-фер-б-лат
непълен член ци-фер-б-ла-та
пълен член ци-фер-б-ла-тът
мн.ч. ци-фер-б-ла-ти
членувано ци-фер-б-ла-ти-те
бройна форма ци-фер-б-ла-та
звателна форма