цитра

Речник на българския език

цѝтра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цѝтри, ж. Малък струнен музикален инструмент, на който се свири с плектрон.

Грешни изписвания (1)

  • цитръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цит-ра
членувано цит-ра-та
мн.ч. цит-ри
членувано цит-ри-те
звателна форма