циркуляр

Речник на българския език

циркуля̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. циркуля̀ри, (два) циркуля̀ра, м.
1. Разпореждане, което се изпраща до подведомствени учреждения.
2. Спец. Дисков трион.
прил. циркуля̀рен, циркуля̀рна, циркуля̀рно, мн. циркуля̀рни.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • церколяр
  • церкуляр
  • цирколяр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цир-ку-ляр
непълен член цир-ку-ля-ра
пълен член цир-ку-ля-рът
мн.ч. цир-ку-ля-ри
членувано цир-ку-ля-ри-те
бройна форма цир-ку-ля-ра
звателна форма