циркулиране

Речник на българския език

циркулиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цир-ку-ли-ра-не
членувано цир-ку-ли-ра-не-то
мн.ч. цир-ку-ли-ра-ния
членувано цир-ку-ли-ра-ни-я-та