цимбал

Речник на българския език

цимба̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. цимба̀ли, (два) цимба̀ла, м. Музикален инструмент с множество струни, разположени в дървен резонатор, по които се удря с чукчета (палки).

Грешни изписвания (1)

  • цембал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цим-бал
непълен член цим-ба-ла
пълен член цим-ба-лът
мн.ч. цим-ба-ли
членувано цим-ба-ли-те
бройна форма цим-ба-ла
звателна форма