цикла

Речник на българския език

цѝкла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цѝкли, ж. Стоманено сечиво или специална машина за изстъргване на дърво, паркет и др.; циклачка.

Грешни изписвания (1)

  • циклъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цик-ла
членувано цик-ла-та
мн.ч. цик-ли
членувано цик-ли-те
звателна форма