цигуларка

Речник на българския език

цигула̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цигула̀рки, ж. Жена цигулар.

Грешни изписвания (7)

  • цеголарка
  • цеголаркъ
  • цегуларка
  • цегуларкъ
  • циголарка
  • циголаркъ
  • цигуларкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-гу-лар-ка
членувано ци-гу-лар-ка-та
мн.ч. ци-гу-лар-ки
членувано ци-гу-лар-ки-те
звателна форма