циганче

Речник на българския език

цѝганче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. цѝганчета, ср.
1. Дете на цигани.
2. Диал. Неразпукано зрънце от пуканки.

Грешни изписвания (3)

  • циганчи
  • цигънче
  • цигънчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-ган-че
членувано ци-ган-че-то
мн.ч. ци-ган-че-та
членувано ци-ган-че-та-та