цивилизатор

Речник на българския език

цивилиза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. цивилиза̀тори, м. Човек, който разпространява цивилизация.
прил. цивилиза̀торски, цивилиза̀торска, цивилиза̀торско, мн. цивилиза̀торски.

Грешни изписвания (15)

  • цевелезатор
  • цевелезатур
  • цевелизатор
  • цевелизатур
  • цевилезатор
  • цевилезатур
  • цевилизатор
  • цевилизатур
  • цивелезатор
  • цивелезатур
  • цивелизатор
  • цивелизатур
  • цивилезатор
  • цивилезатур
  • цивилизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-ви-ли-за-тор
непълен член ци-ви-ли-за-то-ра
пълен член ци-ви-ли-за-то-рът
мн.ч. ци-ви-ли-за-то-ри
членувано ци-ви-ли-за-то-ри-те
бройна форма ци-ви-ли-за-то-ра
звателна форма