циан

Речник на българския език

циа̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Безцветен силноотровен газ с миризма на горчив бадем, съединение на въглерод и азот.

Грешни изписвания (1)

  • цеан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-ан
непълен член ци-а-на
пълен член ци-а-нът
мн.ч. ци-а-ни
членувано ци-а-ни-те
бройна форма ци-а-на
звателна форма —

Връзки