цепеница

Речник на българския език

цѐпеница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цѐпеници, ж. Голям къс от разцепено дърво, който се използва за горене. Сложих няколко цепеници в камината.

Грешни изписвания (7)

  • цепенеца
  • цепенецъ
  • цепеницъ
  • цепинеца
  • цепинецъ
  • цепиница
  • цепиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-пе-ни-ца
членувано це-пе-ни-ца-та
мн.ч. це-пе-ни-ци
членувано це-пе-ни-ци-те
звателна форма