центърче

Речник на българския език

центърче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-тър-че
членувано цен-тър-че-то
мн.ч. цен-тър-че-та
членувано цен-тър-че-та-та