центрофуга

Речник на българския език

центрофу̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. центрофу̀ги, ж.
1. Апарат за механично разделяне на нееднородни смеси под действието на центробежните сили.
2. Машина или част от машина за отделяне на вода от тъкани (в перални машини). Когато работи центрофугата, пералната машина не трябва да вибрира силно.
прил. центрофуга̀лен, центрофуга̀лна, центрофуга̀лно, мн. центрофуга̀лни.

Грешни изписвания (7)

  • центрофугъ
  • центруфуга
  • центруфугъ
  • цинтрофуга
  • цинтрофугъ
  • цинтруфуга
  • цинтруфугъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-т-ро-фу-га
членувано цен-т-ро-фу-га-та
мн.ч. цен-т-ро-фу-ги
членувано цен-т-ро-фу-ги-те
звателна форма