центровка

Речник на българския език

центро̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • центровкъ
  • центрофка
  • центрофкъ
  • цинтровка
  • цинтровкъ
  • цинтрофка
  • цинтрофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-т-ров-ка
членувано цен-т-ров-ка-та
мн.ч. цен-т-ров-ки
членувано цен-т-ров-ки-те
звателна форма