центриране

Речник на българския език

центрѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • центрирани
  • центриръне
  • центриръни
  • цинтриране
  • цинтрирани
  • цинтриръне
  • цинтриръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-т-ри-ра-не
членувано цен-т-ри-ра-не-то
мн.ч. цен-т-ри-ра-ния
членувано цен-т-ри-ра-ни-я-та