центриола

Речник на българския език

центриола съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-т-ри-о-ла
членувано цен-т-ри-о-ла-та
мн.ч. цен-т-ри-о-ли
членувано цен-т-ри-о-ли-те
звателна форма