централизация

Речник на българския език

централиза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. централиза̀ции, ж. Съсредоточаване в един център, подчиняване на един център. Централизация на управлението.

Грешни изписвания (47)

  • централезацеа
  • централезацеъ
  • централезацея
  • централезациа
  • централезациъ
  • централезация
  • централизацеа
  • централизацеъ
  • централизацея
  • централизациа
  • централизациъ
  • центрълезацеа
  • центрълезацеъ
  • центрълезацея
  • центрълезациа
  • центрълезациъ
  • центрълезация
  • центрълизацеа
  • центрълизацеъ
  • центрълизацея
  • центрълизациа
  • центрълизациъ
  • центрълизация
  • цинтралезацеа
  • цинтралезацеъ
  • цинтралезацея
  • цинтралезациа
  • цинтралезациъ
  • цинтралезация
  • цинтрализацеа
  • цинтрализацеъ
  • цинтрализацея
  • цинтрализациа
  • цинтрализациъ
  • цинтрализация
  • цинтрълезацеа
  • цинтрълезацеъ
  • цинтрълезацея
  • цинтрълезациа
  • цинтрълезациъ
  • цинтрълезация
  • цинтрълизацеа
  • цинтрълизацеъ
  • цинтрълизацея
  • цинтрълизациа
  • цинтрълизациъ
  • цинтрълизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-т-ра-ли-за-ция
членувано цен-т-ра-ли-за-ци-я-та
мн.ч. цен-т-ра-ли-за-ции
членувано цен-т-ра-ли-за-ци-и-те
звателна форма