цензура

Речник на българския език

цѐнзура съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цѐнзури, ж.
1. Само ед. Преглед на произведения, предназначени за публикуване, или на кореспонденция с цел упражняване на контрол.
2. Институция, която извършва такъв преглед.
прил. цѐнзурен, цѐнзурна, цѐнзурно, мн. цѐнзурни.

Грешни изписвания (3)

  • цензора
  • цензоръ
  • цензуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-зу-ра
членувано цен-зу-ра-та
мн.ч. цен-зу-ри
членувано цен-зу-ри-те
звателна форма