целибат

Речник на българския език

целибат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-ли-бат
непълен член це-ли-ба-та
пълен член це-ли-ба-тът
мн.ч. це-ли-ба-ти
членувано це-ли-ба-ти-те
бройна форма це-ли-ба-та
звателна форма